Списък и сведения за родовете и задругите от Вълчедръм

Публикацията е част от нова поредица, с която безвъзмездно и по собствена инициатива блог „Ломъ и околията прѣди“ цели да сподели с всички интересуващи се от миналото на своя род различни по вид сведения с родоведско значение. Днес споделяме сведения за домакинствата и семейния живот на старите вълчедръмчани, заедно със списък на тамошните родове и задруги към началото на 19 век, техните родоначалници и представители (обикновено синове на родоначалниците) докъм средата на века. Текстът, който следва, е взет от „Вълчедръм - докосване до миналото“ на Йордан Перчинков. Ако желаете да разгледате книгата лично, можете да го направите в библиотеките при читалищата в гр. Вълчедръм и гр. Лом, както и в редица други библиотеки в страната.

-----

В обширното вълчедръмско землище задругите и родовете групирали земите си в малки и по-големи имения в различните местности. В тях те строили колиби, където отглеждали многобройния си едър и дребен добитък през цялата година. Колибите били построявани съвсем просто, „на склопаче“, вкопани в земята или малко вкопани, а нагоре стените направени от плет, измазан с глина. Отгоре те били покрити със слама и имали две помещения. Предното - с комин, в което се извършвали домакинските работи, и вътрешното, което служело а спане. Тези членове на домакинството, които се занимавали с отглеждането на животните, живеели целогодишно в тия колиби, а останалите идвали там, когато е трябвало да помогнат нещо на животновъда или да обработват нивите. Така те прекарвали там по цели седмици и дори месеци. Най-големите трудности при живеенето в колибите създавала липсата на вода, която за хората била докарвана или от селото, или от някой далечен геран, каквито е имало много рядко тогава в Златията. Животните често жадували. За тях през лятото ползвали събраната в локви вода, а зимно време животните задоволявали нуждите си от вода със сняг. За да се запази по-дълго време, снегът бил събиран в окопите и сенниците, натъпкван и завиван с боклук.

Имотите на родовете били неделими. Родоначалникът на задругата се разпореждал за извършването на всички стопански и други работи. Той представлявал голямото семейство в рода, пред обществеността и държавните учреждения. Той е съдник с право да похвалява или мъмри и наказва членовете. В решаването на важни семейни въпроси той се съветвал с по-старите членове на семейството, поединично или на общо събрание край огнището. При извършването на различни обреди и ритуали той изричал благословии, заклинания, давал съгласие, изпълнявал ролята на домашен „жрец“.

Трапезата била обща, никой от членовете не могъл да сяда на нея преди да е седнал домакинът, всички започвали да се хранят след него. Родоначалникът се ползвал с уважение от всички и неговата власт била пожизнена.

Основните единици в рода са големите и малките семейства.

От един родоначалник-прадядо след няколко поколения възниква нов род.

Няколко семейства с общ прадядо образуват друга, по-малка общност - фамилията. Големите родове се разпадат на отделни нови фамилии, между които родовите връзки почти изчезват. Например от Станушенския род, формиран преди около двеста години, малко преди Освобождението и в по-ново време са възникнали родовете: Качамачковци, Сейтарите, Петруняшеви, Бункинци, Декинци, Ценковци, Горчинци и др., между които не съществуват някогашните роднински връзки.

Различни връзки са съществували между родовете, най-вече икономически, произлизащи главно по линията на наследяване на имоти. Най-добре се изразявали роднинските връзки по време на сватби, кръщенета, смърт, природни бедствия, извършване на селскостопански работи и др.

Възниквали са и вражди и спорове помежду отделните родове за имоти, за животни, вещи и др., които траели понякога с десетилетия. При някои спорове се стигало дори до убийства, не са малко слачуаите, когато брат убива брат си за един ярем, снаха убива дерева си дори със знанието на свекъра, за да остане имотът неподелен, синове са убивали баща си за имот и др. 

Споровете в рода били уреждани от родоначалника му. През годината, при извършването на различни работи, възниквали и спорове. Скарвали се не само отделни хора, но и цели родове.

Както ни е известно, тогава хората са живеели при много трудни условия, изкарвали прехраната си със съвсем първобитни оръдия на труда, гладът и болестите постоянно ги спохождали. И хората, за да живеят, имали постоянно нужда един от друг. За да се слага край на вражди и спорове, бил въведен един от най-хубавите български обичаи - „опрощаването“. Това ставало винаги през февруари на тъй наречената „Неделя сиропустна“ (Сирни заговезни). Това било свързано с настъпването на пролетта и започването на селскостопанските работи на полето. Хората вече чувствали нужда да си помагат един на друг къде с добитък, инвентар, къде със семена и др. Според християнската религия, на този ден се запоствало за Великден и от мляко, сирене и яйца. На този ден родоначалникът се опрощавал с родоначалниците на други родове и така се слагало край на враждите помежду им. Кой с кого бил скаран през годината, също се опрощавали, независимо дали са роднини, или не. Младите семейства ходели при своите родители и близки да се опростят, макар и да не са се карали през годината. Просто такъв бил обичаят. Случвало се родители да се разсърдят на дъщерите, синовете или зетьовете си, затова че не им е целувано ръка и не е искана прошка.

Имало е много случаи, когато заради обида от един човек на друг се е стигало до дълги години отмъщение като палене на храни, убиване на животни, унищожаване на градини, лозя, дори и побоища. Като пример ще разкажем една случка, станала около 1860 г.

Нешо Кунин слизал с колата си от баира към брода на реката. Отсреща му идвала друга кола. Точно където се излизало от коритото на реката, бродът бил тесен колкото да мине една кола, а от двете му страни имало бряг. Идващият отсреща е трябвало да спре колата си, за да премине Нешо, тъй като той слизал от високото, а и не е имало достатъчно място, за да отбие.

Горделивият стопанин не поискал да спре и Нешо трябвало да прекара своята кола, като скочи от брега. Така и станало. Но след това, колкото снопе съберял виновният за случката, все изгаряло, колкото сено съберял, все изгаряло. 

Чудел се човекът какво да прави, домът му почнал да пропада.

И тогава хората го научили да отиде и поиска прошка на Нешо затова, че е  постъпил тогава нередно с него. Приготвил той вино, пита, варена кокошка, баница, за да отиде да поиска прошка. Поканени били и попът, и старейшината. Взел стопанинът всичко приготвено и заедно с тях отишъл да поиска прошка от Нешо. На портата ги посрещнала жената на Нешо, въвела ги в къщата. Нешо седял до огнището на пезуля и бъркал с ватрая в огъня, гърбом към дошлите. Свещеникът и старейшината го помолили да опрости човека, тъй като се разкайвал за постъпката си, прошка поискал и виновният. След целуването на ръката, Нешо му простил и не му правел повече пакост. 

Такива примери има още много, хората сами намирали начин да си уреждат враждите.

Всеки род в онова време представлявал отделна задруга. Наименованията на някои наши днешни родове тук не поместваме, не затова, че не са съществували, а защото са били в състава на някои от посочените родове. Трудно е да се посочи как са се разклонили всички стари родове и кои нови са се получили от тях. Това не е записано никъде, а от разказите на старите хората така се кръстосват сведенията, че каквото и да запишеш, ще излезе невярно. Правих такъв опит, но излезе съвсем несполучлив. 

Тук ще изредим наименованията на вълчедръмските родове от около 1800-та година, техните родоначалници от същото време и имената на някои от по-късните им представители.

От посочените родове някои са изчезнали по различни причини: едни са получили нови наименования, други при епидемии са измрели, трети са изчезнали поради прекратяването им по мъжка линия пр.

В началото на 19-то столетие Вълчедръм е наброявал 144 рода български, 8 цигански, които са били разпределени в 381 домакинства с над 3500 жители.

Арковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Арко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Вълчо, Петър, Първул

Ахчийски

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Черно

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан, Лазар, Найден

Азаджийски

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цеко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Джуро

Анджийски

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Велко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Саво

Бодлинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Митър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Коцо

Биринци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Бено

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Върбан

Бебинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Камен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Илия, Кръсто, Джурджо

Белите

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Игнат

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Иван

Бурчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Кръсто

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Кирко

Боновци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Найден

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Боно

Босите

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Томо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Тодор

Близнаците

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Бело

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Вълчо

Бългъзовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Саво

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Божин, Томо

Белинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Бельо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Тодор

Белчовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Богден

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Бабинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Божин

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Джурджо

Вретенарците

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Тодор

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Камен

Вълинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Тодор

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Говедарците

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пано

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Пало

Гуглинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Томо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Торньо

Гиздинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цоно

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Цеко, Трифун

Грънчарите

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Божин

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Кръсто

Гининци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Иван

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Томо, Джурджо

Главшинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първул

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Пано, Русин, Стоян

Гайдарците

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Боно

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Ганчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Трифун

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Генинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Спас

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Ралчо, Киро, Вълчо, Георги

Големечковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Игнат

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Русин

Гунчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Камен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Груинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Младен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Готованчовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Камен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Гюлинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Еван

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Пунчо

Дановци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Игнат

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Томо, Богден

Давуловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цано

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Петър

Душилски

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Кръсто

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Даскаловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Томо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Тодор

Джаркинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Торньо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Горан, Младен

Джоринци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Русин

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Хрангел

Динуловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Радул

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Петър, Божин

Диковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Мито

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Джурджинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цеко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Петър, Кирко

Дангулски

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Джелепски

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Никола, Вълчо

Джунините

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Младен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Елкинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Томо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан, Русин

Еванковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цекун

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Лазар

Живковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Мито

Заековци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Тодор

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Завързашки

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Кръсто

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Мито

Илийкинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пуло

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Интуловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Митър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Торньо, Еленко

Икономовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Димитър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Иван

Каравеловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Петко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Томо

Конярците

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Камен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Иван

Касамечковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Мино

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Иван, Пако, Цеко

Копривчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пано

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Джурджо, Вачо, Томо

Кънчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пуло

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Стефан, Белчо

Кунинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Нешо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Георги, Вълчо, Велко

Кьосинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цено

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Вълчо, Ненко

Крайчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Иван

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Кривошийнци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пачо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Кръсто, Димитър, Камен, Илия

Кюмурковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Игнат

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Камен, Божин, Първул

Канчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Кятинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пуьо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Цено

Кривовратите

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Клюцинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Тома

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Лазарковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Божин

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Петър, Илия

Луланковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Младен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Томо

Лозановци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Бело

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Вълчо

Лилкинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Боно

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Спас

Митрашковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Белчо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Мицинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Кирко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Пачо, Лазар, Спас

Манчовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пачо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Иван

Мошоловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Леко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Паче, Наче, Агнат, Велко, Коцо

Мутишовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Тодор

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Мухлинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Вълчо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Иван, Тодор, Томо, Първул, Качо

Мързинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Ангел

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан, Георги

Мустачковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цеко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Мининци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Камен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Марчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Спас

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Малинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Найден

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Кръсто, Коцо, Кирко

Мишковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пенко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Митровци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Еленко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Начинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пачо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Ненковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Митър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Младен, Стоян

Нинаркинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Тачо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Овчаровци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първул

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Вачо, Пано, Димитър

Призирийнци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Стоян

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Първанковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Манчо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Георги

Пешковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пана

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Цено, Пачо, Тодор

Перчинковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Лило

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан, Петко, Маринко, Никола, Вълчо

Паланчените

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цветко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Видул, Джурджо, Петър

Пекинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Йоно

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан, Горан, Цеко

Панковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цено

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Томо, Джуро, Петко

Приинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пачо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан, Кръсто

Пулчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Димитър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Бело

Петруняшевци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Джурджо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Цено, Тодор

Първуловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Трифун

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Плахоинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Найден

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Камен, Пачо

Панчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цветко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Печинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Бонко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Плещински

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пуло

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Горан

Парчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Саво

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първул

Побожковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Камен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Попадийски

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Тодор

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Георги, Бело

Пешинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Митър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Пуинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Върбан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Божин, Тота, Велко, Георги

Риджинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първул

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Цеко

Реданчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Камен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Найден, Горчо

Рабаковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Рачковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Киро

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Цеко

Рибагинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Лазар

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан, Тодор

Стоиловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Лукан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Симеоновци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Ангел

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Симеон, Първан, Иван

Сулинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първул

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Младен

Стаменовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Герго

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Симиджиинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Тодор

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Игнат

Станковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Митър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Савовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Богдан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Токьо

Станушинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Цветко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Спасковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Гуцо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Торнинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Булико

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Ангел, Цеко

Таралановци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пуло

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Върбан, Спас

Тончинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Петко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Вачо

Тулинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Петър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Цеко, Бунко, Тодор

Тихоловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Спас

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Никола

Таранчоковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първул

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Торлаците

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Петър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Тодор

Тончинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Спас

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Найден, Божин

Чиндинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Кръсто

Чернинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Черно

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Кирко

Чоралиинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пано

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Стано, Божин, Ненко

Шереметовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Вълчо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Цветко, Бело, Първан

Шушлинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Саво

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Игнат

Шуманковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Торньо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Шоканчовци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Божин

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Цифудинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Първул

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Мино, Никола

Цветковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Димитър

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Цолкановци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Иван

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Ценковци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Петко

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Кръсто, Камен, Черно

Цолинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Младен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Цонинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Върбан

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Иван, Джурджо, Цветко, Лазар, Илия

Янчинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Младен

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Язаджиинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пано

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Пело

Янкуловци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Джурджо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Първан

Във Вълчедръм са живеели и няколко цигански рода като:

Бариямови

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Рамо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Кючук, Качо

Куртови

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Муцо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Мечкарите

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Бано

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Усови

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Бано

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): Пулчо

Мускови

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Пано

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Кенови

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Куцо

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Муслиеви

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Муслия

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Дунинци

Родоначалник (откъм началото на XIX в.): Дуно

Други членове на рода по това време и по-късно (докъм средата на XIX в.): -

Освен тези фамилии ще изброим още 71 фамилии, за които не е открито кои са били родоначалниците им или някои от тях са влизали в състава на посочените задруги:

Анговци - Били са в състава на фамилията Главшинци.

Асанчовци - Неизвестна.

Бомбуширите - Стара вълчедръмска фамилия.

Будинци - Новосъздадена. Неизвестно от коя фамилия.

Бункинци - Стара вълчедръмска фамилия в състава на Станушинци.

Буликинци - Стара вълчедръмска фамилия.

Барзинци - Преселници от Чипровци.

Брънкинци - Преселници от Чипровци.

Божинковци - Новосъздадена.

Видинци - Със старо наименование Бърсаните.

Генинци - Преселници от Търновско, с прякор Ралчовци.

Горчинци - От фамилията Станушинци.

Дърданелите - От състава на фамилията Станушинци.

Джелинци - Новосъздадена.

Джамбазите - От рода Цонинци.

Дилчинци - Стара вълчедръмска фамилия.

Декинци - От състава на Станушинци.

Дръндинци - Новосъздадена.

Ереданчинци - Стара вълчедръмска фамилия.

Зайнеловци - Стара вълчедръмска фамилия.

Золинци - Стара фамилия.

Йонинци - Преселници от Чипровци.

Кятинци - Стара фамилия.

Клюцинци - Стара фамилия.

Келешовци - От рода Язаджиите.

Каракончинци - Стара фамилия.

Качамаковци - От рода Станушинци.

Катеринкинци - Стара фамилия.

Костинци - Неизвестна.

Лазаровци - Новосъздадена.

Лашковци - Преселени от Търновско след въстание.

Лепниинци - Новосъздадена.

Митрашковци - Стара фамилия.

Митровци - Преселници неизвестно откъде.

Монинци - От фамилията Груинци.

Минковци - Новосъздадена.

Нонинци - Стара вълчедръмска фамилия.

Палинци - Стара вълчедръмска фамилия.

Паковци - Стара фамилия.

Пачовци - Новосъздадена.

Пуновци - Новосъздадена.

Тотинци - Стара вълчедръмска фамилия.

Първосоловци - Стара фамилия.

Рачинци - Стара фамилия.

Радуловци - Стара фамилия.

Савчинци - Новосъздадена.

Синеморците - Стара вълчедръмска фамилия.

Сапункьовци - От рода Главшинци.

Славотинчените - Преселници от с. Славотин.

Стефановци - Новосъздадена.

Станковци - От рода Миралаите.

Савинци - Неизвестно кога е образувана.

Първинци - Стара фамилия.

Пачинци  - От рода Каракончинци.

Пердинци - Стара вълчедръмска фамилия.

Пацунковци - Новосъздадена.

Таковци - Стара вълчедръмска фамилия.

Тонкинци - Стара фамилия.

Тоскинци - Новосъздадена.

Томицинци - Стара фамилия.

Трайковци - Стара фамилия.

Фъртунковци - Стара фамилия.

Хаджийски - Нов род.

Цанинци - От рода Призирийници.

Цветковци - От рода Цонинци.

Ценковци - Новосъздадена.

Черешовчените - Преселници.

Чекиинци - Новосъздадена.

Шарамполовци - Стара фамилия.

Янчинци - Стара фамилия.